Всъщност, дори годината, в която се родил Иеясу, е забележителна – 1543 г. През тази година Хенри VІІІ се жени за шести и последен път, а седмица по-късно умира Мери Болейн (по-голямата сестра на Ан Болейн - майка на бъдещата Елизабет І). Принцеса Елизабет е в отлични отношения с новата си мащеха и мястото й в реда на наследниците на короната веднага е възстановено.
През лятото Хайредин Барбароса – бейлербей при Селим І, (почти)бивш пират и настоящ адмирал на турския флот, превзема Ница (която по онова време не е френска) и дава възможност на перачката Катрин Сегюран да прояви героизъм като убива турски войник и му отнема знамето. Жената си спечелва вечна слава като изразява презрението си към втрещените нашественици с красноречив жест.
Тъй като Барбароса ІІ е съюзник на френския крал Франсоа І, Карл V Хабсбург – император на Свещената римска империя и крал на Испания под името Карлос І, през есента си го връща на французите като обсажда крепостта Ландреси в Пикардия, но при вестта за настъпващата армия на Франсоа оттегля войските си.
Балканският полуостров трайно е включен в границите на Османската империя и под сянката на падишаха всичко е тихо и мирно.
През 1543 г. Мартин Лутер публикува последното си съчинение „За евреите и техните лъжи”, което дава повод на съвременни историци да го обявят за теолог на холокоста.
В Тибет се ражда Сонам Гяцо – третият Далай Лама и първият, официално носещ тази титла.
Умират художникът Ханс Холбайн - Младши и астрономът Николай Коперник. Веднага след смъртта на великия учен е публикувано съчинението му „За въртенето на небесните сфери” („De revolutionibus orbium coelestium”), с което започва революция в науката. Не по-малко важно е публикуването по същото време на труда на Андреас Везалий „За строежа на човешкото тяло” („De corpore humani fabrica”), поставил началото на науката анатомия, с което впоследствие хирургът си навлича гнева на католическата църква и е осъден на смърт от испанската инквизиция. Само след застъпничеството на крал Филип ІІ (син на Карлос І) смъртната присъда е заменена с поклоничество в Светите земи, но на връщане от Йерусалим корабът на лекаря претърпява корабокрушение и Везалий умира няколко дни след като е изхвърлен от вълните на остров в Средиземно море.
Пак заради морска буря през въпросната 1543 г. неколцина неизвестни португалци, плаващи от Тайланд към Китай, претърпяват корабокрушение и се озовават на непознат за тях остров. Според някои сведения, португалците били пътници на китайски търговски кораб и акостирането им в пристанище на южния японски остров Танегашима съвсем не било случайно. Двама или трима европейски авантюристи слезли на брега и се отправили на лов за диви гъски. Имали са слука и скоро застреляли първите пернати. Дали е било така или не, но младият даймьо Токитака бил силно впечатлен от мушкетите (известни и под английското си наименование „аркебузи”). Говори се, че изкупил всичките пушкала, които европейците носели със себе си. В Страната на изгряващото слънце оръжията били наричани и „танегашима” по името на острова, където за първи път се появили на японска земя. Не че японците не познавали огнестрелните оръжия – търговските им връзки с Китай по онова време били доста развити, а китайците имали традиции в тази област. Но механиката на европейските пушки била много по-усъвършенствана и това правело употребата им ефикасна. В размирния Сенгоку-период мушкетите бързо се сдобили с популярност сред враждуващите сили на японските велможи. Скоро започнало производство на огнестрелни оръжия по португалски образец. Център на тази промишленост станал град Сакаи – търговското пристанище, което днес се намира в границите на Осака. Барутът бил предимно от внос. Бойната тактика на Нобунага и Хидейоши успешно включвала използването на мушкети в ключови за крайната им победа битки. Познавачите на проблема дават за пример филма на Акира Куросава „Кагемуша”, в сцена от който се вижда как в битката при Нагашино мускетарите на Нобунага напълно унищожават елитната пехота и кавалерия на клана Такеда. Тази победа демонстрира предимството на огнестрелното оръжие и води до реорганизация на японската армия. Постепенно всички пълководци правят мускетарите основна ударна сила на своите армии. Да не забравяме обаче, че докато траела битката при Нагашино, времето по изключение било сухо въпреки дъждовния сезон. Възможно е тази подробност да е посяла зърното на скептицизма в съзнанието на Иеясу що се отнася до европейските технологии.
По ирония на съдбата днес на о-в Танегашима е разположен един от японските космически центрове.